ИЗПРЕНА̀ДВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпренàдам се, -аш се, св., непрех. Диал. Изпренадявам се; изпренадеям се. – Гладно седи ли се? Оная нощ и снощи не дойде, чаках те, изпренадах се. В. Нешков, Н, 207. В двора влезе Шиперко, когото той очакваше. – Къде се бави, бре, изпренадах се – сопна му се сприхаво Качо Брадата. Т. Харманджиев, КВ, 232. – Няма ли да махнете тия категории, бе? Стига сте се делили, нали братство и равенство уж... изпренадахме се, кога? Ст, 1964, бр. 940, 2.